Светът е влюбен в толкова омрази...
Светът е влюбен в толкова омрази...
В блестящият кинжал на Завистта.
Че цялата Любов не стига да закърпим
тези рани. От вълчият капан на Алчността.
Затварят се вратите към сърцето ...
Препъваме се в грешните очи .
Отварят се портали - към небето
и Душата - птица бяла , спира да лети.
Спомени и дни се чупят като стомни
и в чаши глинени , събираме трохи...
Истините рухват малки, доверчиви...
А дъждът дълбоко във сърцето ми вали.
Все търсим светлинки във мрака...
Безверниците ... Бог да ни сближи.
Ти не се отчайвай...Аз съм меч и Огън.
И просто смело... с Обич продължи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
