9 dic 2021, 12:26

Светът на детството и аз

  Poesía
843 0 0

         

     Светът на детството и аз

 

Във детството ме връща паметта,

светът любим пред мене оживява,

цари хармония и тишина

и светлина в небето засиява.

 

Усмихва ми се синята река,

спокойствието грабва ме отново

и виждам скъпите за мен лица,

безсилна съм да ги опиша в слово.

 

Гори в сърцето обич, красота,

по детски съм безгрижна, много мила,

в душата си открила съм следа,

която мене там е приютила.

 

Запява пак щурчето в моя ден

и всичко в този свят е тъй различно,

донесъл ми е слънцето за мен

и засиял е в рими поетично.

                    Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...