Dec 9, 2021, 12:26 PM

Светът на детството и аз

  Poetry
840 0 0

         

     Светът на детството и аз

 

Във детството ме връща паметта,

светът любим пред мене оживява,

цари хармония и тишина

и светлина в небето засиява.

 

Усмихва ми се синята река,

спокойствието грабва ме отново

и виждам скъпите за мен лица,

безсилна съм да ги опиша в слово.

 

Гори в сърцето обич, красота,

по детски съм безгрижна, много мила,

в душата си открила съм следа,

която мене там е приютила.

 

Запява пак щурчето в моя ден

и всичко в този свят е тъй различно,

донесъл ми е слънцето за мен

и засиял е в рими поетично.

                    Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...