Dec 9, 2021, 12:26 PM

Светът на детството и аз

  Poetry
846 0 0

         

     Светът на детството и аз

 

Във детството ме връща паметта,

светът любим пред мене оживява,

цари хармония и тишина

и светлина в небето засиява.

 

Усмихва ми се синята река,

спокойствието грабва ме отново

и виждам скъпите за мен лица,

безсилна съм да ги опиша в слово.

 

Гори в сърцето обич, красота,

по детски съм безгрижна, много мила,

в душата си открила съм следа,

която мене там е приютила.

 

Запява пак щурчето в моя ден

и всичко в този свят е тъй различно,

донесъл ми е слънцето за мен

и засиял е в рими поетично.

                    Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...