11 ago 2012, 14:31

Светът се ражда от любов

  Poesía » Civil
726 0 13

Угасват старите звезди

и нови пак се появяват.

Така над старите бразди

все нови пак се наслояват.

 

А този свят - и стар, и нов -

между звездите все се рее.

Той се ражда от любов

и с нея всеки ден живее.

 

Любовите на тоя свят

досущ са равни на звездите.

Умират и изгряват в цвят

и не познават те юздите.

 

Светът изгаря във любов.

От огън новата се ражда.

И там на хоризонта нов

гласче на бебе се обажда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...