11 ago 2012, 14:31

Светът се ражда от любов

  Poesía » Civil
730 0 13

Угасват старите звезди

и нови пак се появяват.

Така над старите бразди

все нови пак се наслояват.

 

А този свят - и стар, и нов -

между звездите все се рее.

Той се ражда от любов

и с нея всеки ден живее.

 

Любовите на тоя свят

досущ са равни на звездите.

Умират и изгряват в цвят

и не познават те юздите.

 

Светът изгаря във любов.

От огън новата се ражда.

И там на хоризонта нов

гласче на бебе се обажда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...