Угасват старите звезди
и нови пак се появяват.
Така над старите бразди
все нови пак се наслояват.
А този свят - и стар, и нов -
между звездите все се рее.
Той се ражда от любов
и с нея всеки ден живее.
Любовите на тоя свят
досущ са равни на звездите.
Умират и изгряват в цвят
и не познават те юздите.
Светът изгаря във любов.
От огън новата се ражда.
И там на хоризонта нов
гласче на бебе се обажда.
© Никола Апостолов Все права защищены