11.08.2012 г., 14:31

Светът се ражда от любов

722 0 13

Угасват старите звезди

и нови пак се появяват.

Така над старите бразди

все нови пак се наслояват.

 

А този свят - и стар, и нов -

между звездите все се рее.

Той се ражда от любов

и с нея всеки ден живее.

 

Любовите на тоя свят

досущ са равни на звездите.

Умират и изгряват в цвят

и не познават те юздите.

 

Светът изгаря във любов.

От огън новата се ражда.

И там на хоризонта нов

гласче на бебе се обажда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...