Угасват старите звезди
и нови пак се появяват.
Така над старите бразди
все нови пак се наслояват.
А този свят - и стар, и нов -
между звездите все се рее.
Той се ражда от любов
и с нея всеки ден живее.
Любовите на тоя свят
досущ са равни на звездите.
Умират и изгряват в цвят
и не познават те юздите.
Светът изгаря във любов.
От огън новата се ражда.
И там на хоризонта нов
гласче на бебе се обажда.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
