11 oct 2012, 10:22

Светът се слива 

  Poesía » Otra
726 0 0

Светът се слива

 

Светът се слива като раздумка,

но ти, човеко, притвори очи.

Мисълта ти невидима прави

по-силна от преди.

 

Иска човекът да говори,

сърцето си да разкрий.

Но защо ли светът понякога се губи,

защо ли понякога мълчи?

 

Високо от небето мисълта му слиза,

прошумолява като есенни листа.

То, сърцето, с трепети живяло,

поглежда пак окото на деня.

 

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??