Светът се слива

Светът се слива

Светът се слива като раздумка,

но ти, човеко, притвори очи.

Мисълта ти невидима прави

по-силна от преди.

Иска човекът да говори,

сърцето си да разкрий.

Но защо ли светът понякога се губи,

защо ли понякога мълчи?

Високо от небето мисълта му слиза,

прошумолява като есенни листа.

То, сърцето, с трепети живяло,

поглежда пак окото на деня.