Горчи от снощи още послеслова,
кафето днес е с вкус на хиляди беди
и слагам бучка захар, после нова,
а то е сякаш по-горчиво от преди.
Умът ми остър знам ли за какво е?
Витиевати речи... Смях се. Хайде де!
Светът ти мъжки – простичко устроен –
изпрана риза и какво да се яде.
И с право котката сега се хили,
с искрица наглост в издължените очи...
От теб забравеното вчера, мили,
като отрова днес в кафето ми горчи.