Страсти дивашки,
радост и болка,
очи незрящи,
път без посока.
В мен са събрани
и смъртни заплахи,
и кървящи рани,
и думи плахи.
Мразя и обичам,
живея, без да дишам.
Без да спя, сънувам.
Уж плача, а ликувам.
Това е моят свят,
това ми е живота.
Вървя по своя път,
надянала хомота.
От никой неразбрана,
от никой съжалена,
в ада изгорена,
но все пак възкресена.
© Петя Петкова Todos los derechos reservados