4.09.2008 г., 6:30

Светът вътре в мен

749 0 0
 

Страсти дивашки,

радост и болка,

очи незрящи,

път без посока.

 

В мен са събрани

и смъртни заплахи,

и кървящи рани,

и думи плахи.

 

Мразя и обичам,

живея, без да дишам.

Без да спя, сънувам.

Уж плача, а ликувам.

 

Това е моят свят,

това ми е живота.

Вървя по своя път,

надянала хомота.

 

От никой неразбрана,

от никой съжалена,

в ада изгорена,

но все пак възкресена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...