4.09.2008 г., 6:30 ч.

Светът вътре в мен 

  Поезия » Друга
607 0 0
 

Страсти дивашки,

радост и болка,

очи незрящи,

път без посока.

 

В мен са събрани

и смъртни заплахи,

и кървящи рани,

и думи плахи.

 

Мразя и обичам,

живея, без да дишам.

Без да спя, сънувам.

Уж плача, а ликувам.

 

Това е моят свят,

това ми е живота.

Вървя по своя път,

надянала хомота.

 

От никой неразбрана,

от никой съжалена,

в ада изгорена,

но все пак възкресена.

© Петя Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??