4 сент. 2008 г., 06:30

Светът вътре в мен

748 0 0
 

Страсти дивашки,

радост и болка,

очи незрящи,

път без посока.

 

В мен са събрани

и смъртни заплахи,

и кървящи рани,

и думи плахи.

 

Мразя и обичам,

живея, без да дишам.

Без да спя, сънувам.

Уж плача, а ликувам.

 

Това е моят свят,

това ми е живота.

Вървя по своя път,

надянала хомота.

 

От никой неразбрана,

от никой съжалена,

в ада изгорена,

но все пак възкресена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...