Sep 4, 2008, 6:30 AM

Светът вътре в мен

  Poetry » Other
751 0 0
 

Страсти дивашки,

радост и болка,

очи незрящи,

път без посока.

 

В мен са събрани

и смъртни заплахи,

и кървящи рани,

и думи плахи.

 

Мразя и обичам,

живея, без да дишам.

Без да спя, сънувам.

Уж плача, а ликувам.

 

Това е моят свят,

това ми е живота.

Вървя по своя път,

надянала хомота.

 

От никой неразбрана,

от никой съжалена,

в ада изгорена,

но все пак възкресена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...