26 nov 2006, 2:47
Светът във мен...
Безумие, вплетено в ад.
Сърце, прокълнато от сивота.
Усмивка сред тъмния свят,
момиче, пропито от самота.
Цветя без мирис и красота.
Облаци, играещи с нищото.
Слънце, но във него няма топлина,
борба със дните тъй безсмислени.
Луна от мрака задушена.
Звезди без блясък, мъртво пусти.
Пустинята е празна, наранена,
тъй както са ранени моите чувства.
Прости ми, че денят пак залязва.
Прости, че нощта се събужда.
Прости, че от теб аз не се отказвам,
прости ми... От теб така имам нужда!!!
Сърце, прокълнато от сивота.
Усмивка сред тъмния свят,
момиче, пропито от самота.
Цветя без мирис и красота.
Облаци, играещи с нищото.
Слънце, но във него няма топлина,
борба със дните тъй безсмислени.
Луна от мрака задушена.
Звезди без блясък, мъртво пусти.
Пустинята е празна, наранена,
тъй както са ранени моите чувства.
Прости ми, че денят пак залязва.
Прости, че нощта се събужда.
Прости, че от теб аз не се отказвам,
прости ми... От теб така имам нужда!!!
© Петя Терзийска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Страхотно е, остави ме без думи, дори за един коментар! Продължавай в същия дух!
-
Поздрави мила!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
