Nov 26, 2006, 2:47 AM

Светът във мен... 

  Poetry
626 0 2
Безумие, вплетено в ад.
Сърце, прокълнато от сивота.
Усмивка сред тъмния свят,
момиче, пропито от самота.
Цветя без мирис и красота.
Облаци, играещи с нищото.
Слънце, но във него няма топлина,
борба със дните тъй безсмислени.
Луна от мрака задушена.
Звезди без блясък, мъртво пусти.
Пустинята е празна, наранена,
тъй както са ранени моите чувства.
Прости ми, че денят пак залязва.
Прости, че нощта се събужда.
Прости, че от теб аз не се отказвам,
прости ми... От теб така имам нужда!!!

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??