26 нояб. 2006 г., 02:47

Светът във мен... 

  Поэзия
5.0 / 3
688 0 2
Безумие, вплетено в ад.
Сърце, прокълнато от сивота.
Усмивка сред тъмния свят,
момиче, пропито от самота.
Цветя без мирис и красота.
Облаци, играещи с нищото.
Слънце, но във него няма топлина,
борба със дните тъй безсмислени.
Луна от мрака задушена.
Звезди без блясък, мъртво пусти.
Пустинята е празна, наранена,
тъй както са ранени моите чувства. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Все права защищены

Предложения
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »