Светът във мен...
Безумие, вплетено в ад.
Сърце, прокълнато от сивота.
Усмивка сред тъмния свят,
момиче, пропито от самота.
Цветя без мирис и красота.
Облаци, играещи с нищото.
Слънце, но във него няма топлина,
борба със дните тъй безсмислени.
Луна от мрака задушена.
Звезди без блясък, мъртво пусти.
Пустинята е празна, наранена,
тъй както са ранени моите чувства.
Прости ми, че денят пак залязва.
Прости, че нощта се събужда.
Прости, че от теб аз не се отказвам,
прости ми... От теб така имам нужда!!!
Сърце, прокълнато от сивота.
Усмивка сред тъмния свят,
момиче, пропито от самота.
Цветя без мирис и красота.
Облаци, играещи с нищото.
Слънце, но във него няма топлина,
борба със дните тъй безсмислени.
Луна от мрака задушена.
Звезди без блясък, мъртво пусти.
Пустинята е празна, наранена,
тъй както са ранени моите чувства.
Прости ми, че денят пак залязва.
Прости, че нощта се събужда.
Прости, че от теб аз не се отказвам,
прости ми... От теб така имам нужда!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
