2 jun 2013, 11:03

Свидетелство

  Poesía » Civil
495 1 1

Свидетел съм как ТКЗС-то
разбърка нашите души,
как българското (ни) бе отнето.
И коренно ни промени!

Имането ни щом отнеха...
И хъса ни за труд бе снет!
Щом в ТКЗС-то ни приеха -
настана българския гнет...

В Колхоза влезнахме насила!
И там живота загрубя...
Не бе Насилницата мила!
Добре, че до край не успя!

Лишен от Белча и Сивушка,
остана Вуте без мерак...
Направиха го на Послушко...
Той с хитрости се хвана пак...

И вместо честно да се труди,
видя, че има и друг път.
Той вече нямаше подбуди,
шмèкерствата му да спрат!

Забрави Господа, светците
и заживя без правила...
По градовете се заскита,
да търси лесната пара.

На Първенците да угажда,
забрави що е туй "Морал"...
И със вродената си жажда
във чуждото очи бе спрял!

И тръгнаха назад нещата...
Отучва се човек от труд.
И кланейки се на Парата,
със мързела стана прочут!


 20.11.2011 г. София 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...