Свидетел съм как ТКЗС-то
разбърка нашите души,
как българското (ни) бе отнето.
И коренно ни промени!

Имането ни щом отнеха...
И хъса ни за труд бе снет!
Щом в ТКЗС-то ни приеха -
настана българския гнет...

В Колхоза влезнахме насила!
И там живота загрубя...
Не бе Насилницата мила!
Добре, че до край не успя!

Лишен от Белча и Сивушка,
остана Вуте без мерак...
Направиха го на Послушко...
Той с хитрости се хвана пак...

И вместо честно да се труди,
видя, че има и друг път.
Той вече нямаше подбуди,
шмèкерствата му да спрат!

Забрави Господа, светците
и заживя без правила...
По градовете се заскита,
да търси лесната пара.

На Първенците да угажда,
забрави що е туй "Морал"...
И със вродената си жажда
във чуждото очи бе спрял!

И тръгнаха назад нещата...
Отучва се човек от труд.
И кланейки се на Парата,
със мързела стана прочут!

 20.11.2011 г. София