зад решетките на миглите ти,
аз отивам на свиждане
с мое минало отражение -
усмихнато като лято,
както в нощта, когато
се запознахме,
посивял си, откакто я пазиш,
усмихваш се, защото не знаеш,
кой от двама ни излежава
истинската присъда (доживотна),
а аз се чудя дали в очите ми
позна моят таен затворник,
(не се страхувай от годините -
там ще бъдеш вечно млад),
сега е време за довиждане,
затова в последните секунди
да откраднем, каквото можем
от своите отражения
и дано светлината ни стигне
до следващо свиждане…
© Мадлен Аспарухова Todos los derechos reservados