20.03.2019 г., 19:17

Свиждане

955 2 5

зад решетките на миглите ти,

аз отивам на свиждане

с мое минало отражение -

усмихнато като лято,

както в нощта, когато

се запознахме,

посивял си, откакто я пазиш,

усмихваш се, защото не знаеш,

кой от двама ни излежава

истинската присъда (доживотна),

а аз се чудя дали в очите ми

позна моят таен затворник,

(не се страхувай от годините -

там ще бъдеш вечно млад),

сега е време за довиждане,

затова в последните секунди

да откраднем, каквото можем

от своите отражения

и дано светлината ни стигне

до следващо свиждане…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлен Аспарухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...