20 nov 2008, 0:27

Свил бях тъкмо платната 

  Poesía
410 0 2
Свил бях тъкмо платната

                                              Бруте?

Обръщам се - с нож във гърба…
Кой? Той Брут ме прегърна и ръгна.
Тъкмо скътах платна, там по ръба,
и сам  бях готов да си тръгна.

Ала той, няма кум, сват или брат,
за мен беше приготвил си ножа,
там в кулоарите, патриций вече богат,
ме спря и разбрах - тук кости ще сложа.

А аз на форума вече пях и пледирах,
за наслденик щях да го ръкоположа.
Явно не съм го дооценил и съзирам
под хитона му  не един,  още два ножа!

Значи страшна завист го е обзела, козел,
със козел,  властта го опива и блазни,
няма нужда, абе Бруте, дявол те взел,
ето ръцете ми -  двете са празни.

Аз те прегръщам, тичам към теб,
виж имам само, само сълзи в очите,
утрото розово идва, проблясва и Феб,
но и на теб Бруте, преброени са дните!  

29.04.2008 06:19 ЕЕТ, София, Хемус

© Ми Ки Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здрасти Гошо!
    Да си в черно, няма лошо!
    Аз пък ще те утеша,
    виждам те - с Бяла душа!
    Радвам се, че намина!
  • ...брат - брата ... син - баща ... на света преброени са дните ...защо охладня любовта? ... защото така е писано ....
Propuestas
: ??:??