20.11.2008 г., 0:27

Свил бях тъкмо платната

530 0 2
Свил бях тъкмо платната

                                              Бруте?

Обръщам се - с нож във гърба…
Кой? Той Брут ме прегърна и ръгна.
Тъкмо скътах платна, там по ръба,
и сам  бях готов да си тръгна.

Ала той, няма кум, сват или брат,
за мен беше приготвил си ножа,
там в кулоарите, патриций вече богат,
ме спря и разбрах - тук кости ще сложа.

А аз на форума вече пях и пледирах,
за наслденик щях да го ръкоположа.
Явно не съм го дооценил и съзирам
под хитона му  не един,  още два ножа!

Значи страшна завист го е обзела, козел,
със козел,  властта го опива и блазни,
няма нужда, абе Бруте, дявол те взел,
ето ръцете ми -  двете са празни.

Аз те прегръщам, тичам към теб,
виж имам само, само сълзи в очите,
утрото розово идва, проблясва и Феб,
но и на теб Бруте, преброени са дните!  

29.04.2008 06:19 ЕЕТ, София, Хемус

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ми Ки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здрасти Гошо!
    Да си в черно, няма лошо!
    Аз пък ще те утеша,
    виждам те - с Бяла душа!
    Радвам се, че намина!
  • ...брат - брата ... син - баща ... на света преброени са дните ...защо охладня любовта? ... защото така е писано ....

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...