Свил бях тъкмо платната
Бруте?
Обръщам се - с нож във гърба…
Кой? Той Брут ме прегърна и ръгна.
Тъкмо скътах платна, там по ръба,
и сам бях готов да си тръгна.
Ала той, няма кум, сват или брат,
за мен беше приготвил си ножа,
там в кулоарите, патриций вече богат,
ме спря и разбрах - тук кости ще сложа.
А аз на форума вече пях и пледирах,
за наслденик щях да го ръкоположа.
Явно не съм го дооценил и съзирам
под хитона му не един, още два ножа!
Значи страшна завист го е обзела, козел,
със козел, властта го опива и блазни,
няма нужда, абе Бруте, дявол те взел,
ето ръцете ми - двете са празни.
Аз те прегръщам, тичам към теб,
виж имам само, само сълзи в очите,
утрото розово идва, проблясва и Феб,
но и на теб Бруте, преброени са дните!
29.04.2008 06:19 ЕЕТ, София, Хемус
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ми Ки Все права защищены