Заситил глад с вълшебно, гъсто вѝно,
потънал в погледа на свищовлийка,
не мога просто да си тръгна мирно,
а тайната им да разкрия искам.
Ще я потърся първо край реката,
където бил е легионът римски
в далечното ни минало, когато
омайвали го музите тракийски.
Градът ще ми прошепне, насмешливо
присвил очи под бухнали лозници:
– Да имаш славно минало е мило,
привлича любознателни туристи,
но тайната се крие, знай от мене,
в природата и хората чудесни,
работещи усърдно, с настроение
или развили бизнес свой успешно.
За хубавото вѝно трябва грозде
отгледано с любов, добре узряло,
изба прохладна и – без тях не може –
ръце умели и рецепта стара.
Отпият ли, мъжете стават силни,
жените – горди, с погледи дълбоки
пленяващи туристите наивни...
Затуй ли да си тръгна днес не мога?
© Димитър Дунеловски Todos los derechos reservados