Заситил глад с вълшебно, гъсто вѝно,

потънал в погледа на свищовлийка,

не мога просто да си тръгна мирно,

а тайната им да разкрия искам.

Ще я потърся първо край реката,

където бил е легионът римски

в далечното ни минало, когато

омайвали го музите тракийски.

Градът ще ми прошепне, насмешливо

присвил очи под бухнали лозници:

– Да имаш славно минало е мило,

привлича любознателни туристи,

но тайната се крие, знай от мене,

в природата и хората чудесни,

работещи усърдно, с настроение

или развили бизнес свой успешно.

За хубавото вѝно трябва грозде

отгледано с любов, добре узряло,

изба прохладна и – без тях не може –

ръце умели и рецепта стара.

Отпият ли, мъжете стават силни,

жените – горди, с погледи дълбоки

пленяващи туристите наивни...

Затуй ли да си тръгна днес не мога?