2 abr 2011, 18:13

Свита надежда 

  Poesía » Civil
539 0 0

       Свита надежда

Свита надежда вяра ми дава,
че утре животът ще е по-красив.

Не вярвам много! Едва ли ще бъде!
Днес от проблеми човекът е сив.

На своето време младежта не вярва.

Безверие и път лъжлив.
Духовността тъне в забрава.
Към прогреса пътят е трънлив.

Невежеството често парадира.

Любовта към Родина е заспала.

Човекът покорно глава навежда,

пред парата мръсна - не тъй бяла.

Без перспектива май изглеждам.
Но склонна съм да взема малко вяра.

С надежда в поколението ново

да прогони усмивката ми вяла.

© Пепа Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??