Свита надежда
768
0
0
Свита надежда
Свита надежда вяра ми дава,
че утре животът ще е по-красив.
Не вярвам много! Едва ли ще бъде!
Днес от проблеми човекът е сив.
На своето време младежта не вярва.
Безверие и път лъжлив.
Духовността тъне в забрава.
Към прогреса пътят е трънлив.
Невежеството често парадира.
Любовта към Родина е заспала.
Човекът покорно глава навежда,
пред парата мръсна - не тъй бяла.
Без перспектива май изглеждам.
Но склонна съм да взема малко вяра.
С надежда в поколението ново
да прогони усмивката ми вяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Йорданова Всички права запазени
