Apr 2, 2011, 6:13 PM

Свита надежда

  Poetry » Civic
767 0 0

       Свита надежда

Свита надежда вяра ми дава,
че утре животът ще е по-красив.

Не вярвам много! Едва ли ще бъде!
Днес от проблеми човекът е сив.

На своето време младежта не вярва.

Безверие и път лъжлив.
Духовността тъне в забрава.
Към прогреса пътят е трънлив.

Невежеството често парадира.

Любовта към Родина е заспала.

Човекът покорно глава навежда,

пред парата мръсна - не тъй бяла.

Без перспектива май изглеждам.
Но склонна съм да взема малко вяра.

С надежда в поколението ново

да прогони усмивката ми вяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...