На кълбо свито
и в гъста задушлива мъгла обвито,
никой не чува как страда тихо,
никой не знае какво изпитва скрито.
Далече - там в дълбоката бездна на тъмнината,
мълчаливо се бунтува,
с немощни сили се съпротивлява,
за да се осъзнае доста ще почака.
Навеки потъва в безмислие,
никой не ще може да те разбере.
Но замълчи, сърце...
Осъдено си да странстваш -
това, което ще търсиш, да не можеш да намериш
и като пепел от прахта нещастие да трупаш.
Отрицание на всяко желание да бъдеш,
от всяко добро начинание да страниш,
живота си в униние да мъчиш,
от любовно разочарование да трепериш,
след това безчувствена и сама да останеш
и това да ти бъде успокоение,
докато не заспиш...
© Валентина Todos los derechos reservados