Свито е... сърцето...

На кълбо свито

и в гъста задушлива мъгла обвито,

никой не чува как страда тихо,

никой не знае какво изпитва скрито.

Далече - там в дълбоката бездна на тъмнината,

мълчаливо се бунтува,

с немощни сили се съпротивлява,

за да се осъзнае доста ще почака.

Навеки потъва в безмислие,

никой не ще може да те разбере.

                                      Но замълчи, сърце...

Осъдено си да странстваш -

това, което ще търсиш, да не можеш да намериш

       и като пепел от прахта нещастие да трупаш.

        Отрицание на всяко желание да бъдеш,

         от всяко добро начинание да страниш,

                       живота си в униние да мъчиш,

     от любовно разочарование да трепериш,

 след това безчувствена и сама да останеш

                        и това да ти бъде успокоение,

                                          докато не заспиш...