СВИТО СЪРЦЕ
Чакам да се върнеш...
Тръгна си, стаята мълчи,
всичко е сиво без теб,
само тишината крещи.
Защо дори сбогом не каза?
Нима от мен се отказа?
Сърцето ми е свито,
от теб е то разбито.
С какво те отдалечих?
С какво те отегчих?
Какво направих, кажи,
че от мен тръгна си ти?
Сега усмихвам се насила,
опитвам се да бъда мила,
а иде ми да изкрещя,
искам да си тук сега.
Часовникът сякаш спря,
луната леко притъмня,
сърцето ми почти заспа,
после дойде тишина...
© Цветелина Todos los derechos reservados