3.11.2009 г., 22:49

Свито сърце

823 0 2

СВИТО СЪРЦЕ

 

Чакам да се върнеш...

Тръгна си, стаята мълчи,

всичко е сиво без теб,

само тишината крещи.

 

Защо дори сбогом не каза?

Нима от мен се отказа?

Сърцето ми е свито,

от теб е то разбито.

 

С какво те отдалечих?

С какво те отегчих?

Какво направих, кажи,

че от мен тръгна си ти?

 

Сега усмихвам се насила,

опитвам се да бъда мила,

а иде ми да изкрещя,

искам да си тук сега.

 

Часовникът сякаш спря,

луната леко притъмня,

сърцето ми почти заспа,

после дойде тишина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Последният ред има малкко философско значение, съжалявам че не е разбран от всички
  • хареса ми само накрая `после дойде тишина...`-не става

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....