3.11.2009 г., 22:49 ч.

Свито сърце 

  Поезия » Любовна
675 0 2

СВИТО СЪРЦЕ

 

Чакам да се върнеш...

Тръгна си, стаята мълчи,

всичко е сиво без теб,

само тишината крещи.

 

Защо дори сбогом не каза?

Нима от мен се отказа?

Сърцето ми е свито,

от теб е то разбито.

 

С какво те отдалечих?

С какво те отегчих?

Какво направих, кажи,

че от мен тръгна си ти?

 

Сега усмихвам се насила,

опитвам се да бъда мила,

а иде ми да изкрещя,

искам да си тук сега.

 

Часовникът сякаш спря,

луната леко притъмня,

сърцето ми почти заспа,

после дойде тишина...

© Цветелина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Последният ред има малкко философско значение, съжалявам че не е разбран от всички
  • хареса ми само накрая `после дойде тишина...`-не става
Предложения
: ??:??