Nov 3, 2009, 10:49 PM

Свито сърце 

  Poetry » Love
676 0 2

СВИТО СЪРЦЕ

 

Чакам да се върнеш...

Тръгна си, стаята мълчи,

всичко е сиво без теб,

само тишината крещи.

 

Защо дори сбогом не каза?

Нима от мен се отказа?

Сърцето ми е свито,

от теб е то разбито.

 

С какво те отдалечих?

С какво те отегчих?

Какво направих, кажи,

че от мен тръгна си ти?

 

Сега усмихвам се насила,

опитвам се да бъда мила,

а иде ми да изкрещя,

искам да си тук сега.

 

Часовникът сякаш спря,

луната леко притъмня,

сърцето ми почти заспа,

после дойде тишина...

© Цветелина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Последният ред има малкко философско значение, съжалявам че не е разбран от всички
  • хареса ми само накрая `после дойде тишина...`-не става
Random works
: ??:??