11 jul 2021, 7:31

Свобода

  Poesía
573 0 0

Мечтая днес за свободата, 
не с тежки окови, а за душата,
онази с дълбоките въздишки,
поемаш въздух и всичко ти гори.
И си всеки и си никой и мъничко боли,
няма път, пътеки и следи,
сам вървиш, сърцето ти тупти, 
влюбваш се в самотата, 
а тя те целува за отплата.
Пазиш спомени и себе си пази,
но от теб как да се опазиш ми кажи,
пламъка бавно под кожата пълзи.
Нямаш сякаш почва под краката, 
и се учиш да летиш,
пристанище ще търсиш или полета ще продължиш?
Силата не е в огънатите рамене,
света да носиш в собствените си ръце.
Ти си всичко, което пожелаеш, 
огън и вода, въздух и земя.
Ти си удар и милувка,
нежен дъжд и убийствена градушка.
Сила си и си свобода,
твоето  име е истина, мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Манчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....