11 июл. 2021 г., 07:31

Свобода

575 0 0

Мечтая днес за свободата, 
не с тежки окови, а за душата,
онази с дълбоките въздишки,
поемаш въздух и всичко ти гори.
И си всеки и си никой и мъничко боли,
няма път, пътеки и следи,
сам вървиш, сърцето ти тупти, 
влюбваш се в самотата, 
а тя те целува за отплата.
Пазиш спомени и себе си пази,
но от теб как да се опазиш ми кажи,
пламъка бавно под кожата пълзи.
Нямаш сякаш почва под краката, 
и се учиш да летиш,
пристанище ще търсиш или полета ще продължиш?
Силата не е в огънатите рамене,
света да носиш в собствените си ръце.
Ти си всичко, което пожелаеш, 
огън и вода, въздух и земя.
Ти си удар и милувка,
нежен дъжд и убийствена градушка.
Сила си и си свобода,
твоето  име е истина, мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Манчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...