11.07.2021 г., 7:31

Свобода

571 0 0

Мечтая днес за свободата, 
не с тежки окови, а за душата,
онази с дълбоките въздишки,
поемаш въздух и всичко ти гори.
И си всеки и си никой и мъничко боли,
няма път, пътеки и следи,
сам вървиш, сърцето ти тупти, 
влюбваш се в самотата, 
а тя те целува за отплата.
Пазиш спомени и себе си пази,
но от теб как да се опазиш ми кажи,
пламъка бавно под кожата пълзи.
Нямаш сякаш почва под краката, 
и се учиш да летиш,
пристанище ще търсиш или полета ще продължиш?
Силата не е в огънатите рамене,
света да носиш в собствените си ръце.
Ти си всичко, което пожелаеш, 
огън и вода, въздух и земя.
Ти си удар и милувка,
нежен дъжд и убийствена градушка.
Сила си и си свобода,
твоето  име е истина, мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...