Свобода
Във тази нощ съм вечен като мида.
Луната, наедряла от човечност,
специално се показва да я видя.
С доверие ми смигват световете.
Понякога съм вечен. За минутка.
Отърсен от излишества и пяна,
пречистен като полъх от светулка.
Един човек по-син от океана.
И в този миг луната е русалка.
Луните са родени за русалки,
но трябва да съм чист като водата –
така ще ме дарят със прелестта си.
В такава нощ е лесно да съм близък
със себе си. И бързам да използвам
очите, инжектирани с лиризъм
отсреща по фасадата на блока.
Очите намаляват, намаляват...
Остава ми луната – за молитва,
с която ще измоля свободата
да заменя "понякога" със "винаги".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados
Красиво описано човешко състояние! Обичам стихотворенията, които описват състояния, те ме карат да мисля и усещам.
