Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
26.10.2014 г., 8:52 ч.

Свобода 

  Поезия
837 0 6

 

Във тази нощ съм вечен като мида.

Луната, наедряла от човечност,

специално се показва да я видя.

С доверие ми смигват световете.

 

Понякога съм вечен. За минутка.

Отърсен от излишества и пяна,

пречистен като полъх от светулка.

Един човек по-син от океана.

 

И в този миг луната е русалка.

Луните са родени за русалки,

но трябва да съм чист като водата –

така ще ме дарят със прелестта си.

 

В такава нощ е лесно да съм близък

със себе си. И бързам да използвам

очите, инжектирани с лиризъм

отсреща по фасадата на блока.

 

Очите намаляват, намаляват...

Остава ми луната – за молитва,

с която ще измоля свободата

да заменя "понякога" със "винаги".

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Очите намаляват, намаляват...

    Един човек по-син от океана...
    Остава ми луната – за молитва,

    с която ще измоля свободата


    Джак
  • Хубаво е, когато достигнеш себе си! Не всеки го може!
    Поздрав за красивата лирика във философията ти, Смиф!
  • Винаги пиши такива стихове!
    Иска ми се да копирам някой ред, който най-много ме е грабнал, но май трябва всичките. Красиво описано човешко състояние! Обичам стихотворенията, които описват състояния, те ме карат да мисля и усещам.
  • В такава нощ е лесно да съм близък
    със себе си.
    Да!
    Чудесен стих, усетих състоянието и настроението!
  • Хм... интересно откровение.
    Харесах и то много.
    Чудесен стих!!!
    БРАВО!
  • По пълнолуние... Под снежна пелена
    красиви са и думите, и мислите.
    Понякога нощта е синева,
    а синевата е портал към "винаги"
Предложения
: ??:??