Свобода
Във тази нощ съм вечен като мида.
Луната, наедряла от човечност,
специално се показва да я видя.
С доверие ми смигват световете.
Понякога съм вечен. За минутка.
Отърсен от излишества и пяна,
пречистен като полъх от светулка.
Един човек по-син от океана.
И в този миг луната е русалка.
Луните са родени за русалки,
но трябва да съм чист като водата –
така ще ме дарят със прелестта си.
В такава нощ е лесно да съм близък
със себе си. И бързам да използвам
очите, инжектирани с лиризъм
отсреща по фасадата на блока.
Очите намаляват, намаляват...
Остава ми луната – за молитва,
с която ще измоля свободата
да заменя "понякога" със "винаги".
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е, когато достигнеш себе си! Не всеки го може!
Поздрав за красивата лирика във философията ти, Смиф! -
Винаги пиши такива стихове!
Иска ми се да копирам някой ред, който най-много ме е грабнал, но май трябва всичките.
Красиво описано човешко състояние! Обичам стихотворенията, които описват състояния, те ме карат да мисля и усещам. -
В такава нощ е лесно да съм близък
със себе си.
Да!
Чудесен стих, усетих състоянието и настроението! -
Хм... интересно откровение.
Харесах и то много.
Чудесен стих!!!
БРАВО! -
По пълнолуние... Под снежна пелена
красиви са и думите, и мислите.
Понякога нощта е синева,
а синевата е портал към "винаги"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Един човек по-син от океана...
Остава ми луната – за молитва,
с която ще измоля свободата
Джак