Oct 26, 2014, 8:52 AM

Свобода 

  Poetry
963 0 6
Във тази нощ съм вечен като мида.
Луната, наедряла от човечност,
специално се показва да я видя.
С доверие ми смигват световете.
Понякога съм вечен. За минутка.
Отърсен от излишества и пяна,
пречистен като полъх от светулка.
Един човек по-син от океана.
И в този миг луната е русалка.
Луните са родени за русалки,
но трябва да съм чист като водата –
така ще ме дарят със прелестта си. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Random works
: ??:??