Сърцето ми е изпълнено, когато
в погледа си не мога да побера
слънцата, разцъфтели в полето
и ми е невъзможно да видя края
в хоризонта на тюркоазеното синьо.
Дали не съм била свободна птица,
следваща прищевките на вятъра?
Но защо ли тогава така се плаша,
съзираща в очите ти безкрая...
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados