Със зъби стиснала моя врат,
пускаш отровата си в мен,
омайваш съзнанието ми в плен
и чувам рева.
Усещам те във вятъра,
разхождащ се край тялото мое.
Усещам те и в синьото, бистро море,
бдяща над земята и взимаща всичко свое.
Ти ми течеш във вените по ръката,
гориш очите като в ада,
оковала здраво моите крака,
винаги ще си с мен, о, свобода!
© Митко Николов Todos los derechos reservados