Свобода

10 jul 2013, 15:11

Poesía » Otra

478 0 2

Със зъби стиснала моя врат,

пускаш отровата си в мен,

омайваш съзнанието ми в плен

и чувам рева.

Усещам те във вятъра,

разхождащ се край тялото мое.

Усещам те и в синьото, бистро море,

бдяща над земята и взимаща всичко свое.

Ти ми течеш във вените по ръката,

гориш очите като в ада,

оковала здраво моите крака,

винаги ще си с мен, о, свобода!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

NikolOFF (Митко Николов)

2013-07-10T15:58:19+03:00

Честно да Ви кажа,предполагах,че няма ще остане неразбрано това,но реших да го оставя,защото така го чувствам.Тук имам предвид,че свободата ме е окупирала навсякъде и няма да ме пусне.Благодаря за мнението !
Katriona (Кети Рашева)

2013-07-10T15:32:07+03:00

Само това не мога да го повярвам - че свободата е оковала здраво краката на лирическия герой... От страха си сме приковани!