10.07.2013 г., 15:11

Свобода

593 0 2

Със зъби стиснала моя врат,

пускаш отровата си в мен,

омайваш съзнанието ми в плен

и чувам рева.

 

Усещам те във вятъра,

разхождащ се край тялото мое.

Усещам те и в синьото, бистро море,

бдяща над земята и взимаща всичко свое.

 

Ти ми течеш във вените по ръката,

гориш очите като в ада,

оковала здраво моите крака,

винаги ще си с мен, о, свобода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Митко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честно да Ви кажа,предполагах,че няма ще остане неразбрано това,но реших да го оставя,защото така го чувствам.Тук имам предвид,че свободата ме е окупирала навсякъде и няма да ме пусне.Благодаря за мнението !
  • Само това не мога да го повярвам - че свободата е оковала здраво краката на лирическия герой... От страха си сме приковани!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...