10 июл. 2013 г., 15:11

Свобода

592 0 2

Със зъби стиснала моя врат,

пускаш отровата си в мен,

омайваш съзнанието ми в плен

и чувам рева.

 

Усещам те във вятъра,

разхождащ се край тялото мое.

Усещам те и в синьото, бистро море,

бдяща над земята и взимаща всичко свое.

 

Ти ми течеш във вените по ръката,

гориш очите като в ада,

оковала здраво моите крака,

винаги ще си с мен, о, свобода!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Митко Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честно да Ви кажа,предполагах,че няма ще остане неразбрано това,но реших да го оставя,защото така го чувствам.Тук имам предвид,че свободата ме е окупирала навсякъде и няма да ме пусне.Благодаря за мнението !
  • Само това не мога да го повярвам - че свободата е оковала здраво краката на лирическия герой... От страха си сме приковани!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...