NikolOFF (Митко Николов)
3 1
10 июл. 2013 г., 15:11

Свобода 

  Поэзия » Другая
464 0 2

Със зъби стиснала моя врат,

пускаш отровата си в мен,

омайваш съзнанието ми в плен

и чувам рева.

 

Усещам те във вятъра,

разхождащ се край тялото мое.

Усещам те и в синьото, бистро море,

бдяща над земята и взимаща всичко свое.

 

Ти ми течеш във вените по ръката,

гориш очите като в ада,

оковала здраво моите крака,

винаги ще си с мен, о, свобода!

© Митко Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Честно да Ви кажа,предполагах,че няма ще остане неразбрано това,но реших да го оставя,защото така го чувствам.Тук имам предвид,че свободата ме е окупирала навсякъде и няма да ме пусне.Благодаря за мнението !
  • Само това не мога да го повярвам - че свободата е оковала здраво краката на лирическия герой... От страха си сме приковани!
Предложения
: ??:??