20 may 2007, 15:44

Свобода на духа

  Poesía
659 0 0

                                                 

 Светлината по мен се разлива
и дива страст в кръвта ми блика.
 Отдава се сега моята душа
на повика страстен на любовта.


 Така се чувствам аз добре...
слънцето да гали моите ръце
 и с невидими, парещи устни,
да целува нежното ми лице.


 А когато вятърът лек развява
косите ми навред, се чувствам
 като малко цвете, танцуващо
в прекрасен пролетен ден.
 
 Усещам, че свободата в мен напира
и с невиждана сила духа ми полита,
 полита към непознати небеса, където
не царува суета, а само любов и красота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Младенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...