20.05.2007 г., 15:44

Свобода на духа

655 0 0

                                                 

 Светлината по мен се разлива
и дива страст в кръвта ми блика.
 Отдава се сега моята душа
на повика страстен на любовта.


 Така се чувствам аз добре...
слънцето да гали моите ръце
 и с невидими, парещи устни,
да целува нежното ми лице.


 А когато вятърът лек развява
косите ми навред, се чувствам
 като малко цвете, танцуващо
в прекрасен пролетен ден.
 
 Усещам, че свободата в мен напира
и с невиждана сила духа ми полита,
 полита към непознати небеса, където
не царува суета, а само любов и красота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...