May 20, 2007, 3:44 PM

Свобода на духа

  Poetry
657 0 0

                                                 

 Светлината по мен се разлива
и дива страст в кръвта ми блика.
 Отдава се сега моята душа
на повика страстен на любовта.


 Така се чувствам аз добре...
слънцето да гали моите ръце
 и с невидими, парещи устни,
да целува нежното ми лице.


 А когато вятърът лек развява
косите ми навред, се чувствам
 като малко цвете, танцуващо
в прекрасен пролетен ден.
 
 Усещам, че свободата в мен напира
и с невиждана сила духа ми полита,
 полита към непознати небеса, където
не царува суета, а само любов и красота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...