10 feb 2017, 14:46

Свободата

  Poesía
527 1 4

СВОБОДАТА

 

Като трънче в очите невярващи

тя боде със безскрупулен гняв,

разранява до кръв и наказва

малодушие, алчност и страх.

 

Тя затрупва в забрава предателя,

роболепието и завистта

и погребва тирани безпаметно...

Свободата не гние в пръста!

 

Като ралото в двора на дядо ми

разорава душевната нива

и засява там зрънце от вяра

да покълне, да зрее щастливо.

 

Тя дарява го с топла надежда,

с глътка гордост, достойнство, любов

и събужда у него цъфтежа...

Свободата е дар, благослов!

 

Като слънце в лазурно небе,

бистър извор, река непресъхваща -

тя се ражда в смеха на дете

и живее във хляба - насъщния.

 

Тя разкъсва окови и гнет

и разпъва скръбта на Голгота,

и оставя в сърцата завет:

„Свободата - съдба на живота!”

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...