Свободата

10 февр. 2017 г., 14:46

Поэзия

382 1 4

СВОБОДАТА

Като трънче в очите невярващи

тя боде със безскрупулен гняв,

разранява до кръв и наказва

малодушие, алчност и страх.

Тя затрупва в забрава предателя,

роболепието и завистта

и погребва тирани безпаметно...

Свободата не гние в пръста!

Като ралото в двора на дядо ми

разорава душевната нива

и засява там зрънце от вяра

да покълне, да зрее щастливо.

Тя дарява го с топла надежда,

с глътка гордост, достойнство, любов

и събужда у него цъфтежа...

Свободата е дар, благослов!

Като слънце в лазурно небе,

бистър извор, река непресъхваща -

тя се ражда в смеха на дете

и живее във хляба - насъщния.

Тя разкъсва окови и гнет

и разпъва скръбта на Голгота,

и оставя в сърцата завет:

„Свободата - съдба на живота!”

radiola (Рада Димова)

2017-02-17T23:40:48+02:00

С Жанет! Радвам се, че те открих!
djudjii (Жанет Велкова)

2017-02-13T11:29:06+02:00

Поезия. Браво!
Веси_Еси (Еси)

2017-02-11T18:26:50+02:00

"...Като ралото в двора на дядо ми
разорава душевната нива
и засява там зрънце от вяра
да покълне, да зрее щастливо..."!!!!!
Стойностна поезия! Респект!
Katriona (Кети Рашева)

2017-02-11T13:24:36+02:00

Аплодисменти!